Несподелена любов

Всичко завърши така внезапно, както и започна.Сигорно аз бях причината за този край.Омръзнах ти.Трабваше да разбера че отново няма да има внимание и нежност за мен.

Аз  бях  нищо преди ,а ти промени нещата в мен. Много те ценях. Може би това беше моята вина. А твоите грешки бяха забравени. През цялото това време в главата ми преминаваха безброй мисли.Отвътре напираше озлобление...аз се опитвах да го удавя с фалшиви приятелски мисли...сърцето крещеше, че те обича...разума искаше да съм хладнокръвен... Тогава нещо много мъничко, което бях скрил дълбоко в себе си отново заблестя. Даде смисъл да продължа. Имайки теб аз забравих за една дълбоко пазена, но много силна любов. И все пак толкова далечна и несподелена. Нищо не можа да я изтрие от съзнанието ми. Но тя ме извади от дълбоката яма, в която попаднах. И така с мисълта за тази жена  дните ми ставаха по – светли и по – светли. Сега тя е моята недостижима звезда. Тя не беше до мен за да помогне с действия, но фактът, че съществува и аз съм се докоснал до нея ми върна усмивката. А тогава имах нужда от теб. Не по предишния начин, а като опора. Щеше да ми бъде много по – лесно да върна назад времето. Някога, когато се смяхме като отделни личности, свързани, но не от любов. Щеше да ми бъде много по – лесно ако ми беше помогнала. А къде беше ти? Нямаше те! За теб аз не съществувах. В главата ми непрестанно изплуваха милиони въпроси, а нямаше кой да им отговори. Разкъсвах се от мисли и не знаех какво да правя. Исках само да бъда твой приятел. Такъв, на който можеш да разчиташ за всичко. С течение на времето тази любов към теб щеше да изчезне така, както се появи. И тогава щеше да остане само чисто приятелство. Въпреки моите топли и приятелски чувства към теб аз бях нищо. Едно голямо нищо – само въздух. Може би е станало по – добре, че всичко приключи. Не съжалявам за нищо. След като съм се чувствал жив с теб, всичко е имало смисъл. Аз се изправих на крака и сега гледам напред. Притъпих болката. Не съм предишния човек – вече съм друг. По – добър съм от преди. И след целия ужас, през който преминах аз все още искам да съм твой приятел. Като нещо повече не бях достатъчно добър, но беше нещо ново за мен. И все пак ако ти решиш да ме допуснеш отново до себе си аз с гордост ще застана редом с теб. Достойно ще се нарека твой Приятел.