Днес най накрая осъзнах колко съм щастлива.Разбрах,че колкото и хора да ми правят гадно заради допуснатите преди грешки,имам двойно повече приятели.И то приятели,които ще са зад мен винаги.Вече дори не страдам за онзи глупак,който ме изостави:),не мисля и за онзи,с когото можеше да "се получи".Любовта ще дойде все някой ден,а и сега гадже не ми трябва.Имам хора зад мен,имам хора на които разчитам.Тези,които не ме уважават,не ме интересуват.Вече знам на кого да вярвам.
Толкова пъти едно момиче ме лъжеше,а после казваше всичко,което и споделях,но се правеше на приятелка за да ме използва.Толкова пъти се събирах с хора на които вярвах,а те са говорели зад гърба ми.Искаха да знаят всичко за мен без да казват нищо за себе си.Накрая разбрах какви са.Не ми пука за тях.Поздравявам ги,като ги видя,а на ум ги псувам.Плачех,защото мислех че без тях съм сама,но открих,че не е така.
Когато разказах на една "приятелка" какво е станало със сестра ми(един се опита да я пребие,слава богу,спряха го),тя каза простичко"И?Няма да си развалям настроението заради вас"(през цялото време се смееше).А това което каза един истински приятел беше:"Къде е тоя педерас,ще го счупя".
Разбрах,че приятел не е този,на когото помагаш и изповядваш всичко,а този,който ти помага без да иска благодарност.Радвам се че имам такива хора до мен.