Eх,най-после сколасах да си купя рокля за бала.Най-учудващото обаче е,че хич не се вълнувах и не изпадах в ефория,че ще си купувам рокля,нито пък побърках продавачките да меря 100 рокли.Няма такива работи.Избрах три,премерих ги (направо лошо ми става като трябва да се събличам и обличам),веднага харесах едната и без повече ненужни действия я платих.Е бях с леля ми,тя пък е съвсем обратното,мери,дънки,мери блузки,всяко нещо разгледа,итова да си купи и онова.Ох огромен магзин на 3 етажа обиколихме,аз вече се бях натопорчила исках просто глътка въздух.
И сега си седя и си мисля аз лисъм мъж или нищо не разбирам от женски работи.Значи представете си един хубав магазин,да кажем марков,с хубави стоки,голям избор.Дааа,ще кажете рай,ама не и за мен.На мен всичко това ми изглежда така:застоял въздух,дразнещо изкуствено осветлние,претъпкано място с хора,отвсякаде дрехи,дрехи и всичките що годе еднакви един десен,но с дълъг ръкав,с къс,тип птник,една непрекъсната врява от всичките му хора,а като си харесаш нещо висиш по половин час на опашка за пробната.Заветния миг влизаш в тясната пробна и започваш да се събличаш и обличаш,потиш се от цялата теснотия.Направ неразбирам,как толкова много жени обожават шопинга,как издържат всичко това,честно май са мазохистки (без да се обиждате,ей).При това ако имаш да си купиш едни дънки или една блузка,защо трябва да обиколиш целия магазин от чрапите до домашните потреби,всяко нещо да го огледаш и да го премериш?Аз лично не обичам да се шматкам по магазините и да разглеждам и,ако случайно нещо м хареса да си го купя,ако имам набелязана цел то тя ще и в определен магазин,отивам,избирам това което съм си наумила,меря,ако го харесам,купувам и излизам.Иначе всичко останало за мен си остава губене на време и пари.
Та такива работи си мисля.