В огромна слънчева пустиня
аз вече съм изпепелен.
Мен нищо вече не боли ме...
Изобщо аз не съм роден.

Ал. Геров

Усещаше, когато болката я наближаваше. Беше като животно, притаено в гънките на мислите й, което я чакаше. Ловуваше я. Когато най- малко го очакваше, изскачаше и захапваше до болка кървящото й сърце, после отново се скриваше между думите и хората около нея. До следващия път. Болката й беше стара познайница – отдавна се бореха двете, с променлив успех. Понякога тя я побеждаваше, понякога болката беше по-силна и я потапяше в бездънен океан от самосъжеления и разочарования. Най- вече от самата нея. Вече добре я познаваше и можеше веднага да си сложи диагнозата. Познаваше и силата й, и слабостта й. Понякога успяваше да я излъже, но никога да й избяга напълно.

Затова, когато я усети отново – разбра. Предстоеше й поредният рунд. Поредната битка. Приготви се, стисна в зъби изстрадалото си сърце, стисна го здраво и непреклонно и зачака болката да я залее. Първата вълна нарастваше бавно в далечината, от нея отдалече лъхаше хлад и разруха. Тя я покри с грохот. Следващата не беше толкова голяма – събори я, но не я разби. Вече го виждаше – идваше отливът, време за почивка. Събра силите си и отново се изправи. И така отново и отново... В безкрайната им борба нямаше победители и победени. Нямаше загуби и победи. Болката винаги се връщаше. И винаги накрая, когато си мислеше, че този път ще й е за последно, че няма да се справи, болката сякаш се смиляваше. Дали и нейните сили се изчерпваха или някъде в изсъхналите й гърди, твърди като гранит, корави като стомана, все пак нямаше нещо човешко? Тогава почти я виждаше наведена над себе си – и една тъжна сълза се отронваше в ъгълчето на окото й. Тогава знаеше – болката си тръгваше... Не веднага, не отведнъж – бяха като стари приятели, които не можеха да се разделят. Бяха като любовници през последната им нощ заедно. Почти човешка беше тъгата й по болката – виждаше я как се отдалечава, загубваше я от поглед, до следващия път, когато отново щеше да я връхлети. И знаеше, че този път беше победила, беше я надживяла. Не завинаги. Не задълго. Но поне за малко. Беше си отшла.