Ден като всички останали!
Тя и той.
Срещнали се случайно.В мига в който погледите им се срещнали, прехвръкнали искри и душите им се сляли в едно.И двамата били с половинести сърца,от този миг сърцето станало едно.Говорили ,усмихвали се ,прехвърчали искри и си разменяли огнени погледи.Разделили се с усмивка и от тук нататък мислите им били свързани.Постоянно мислели един за друг.Копнеели да бъдат заедно.Двете половинки искали да се слеят.Жадували за това.Чували се от време на време, но това не им било достатъчно.Всяка вечер той мислил за нея, а тя за него.Каква била тази любов?
Къде имало такова щастие?Той докосвал ръката и както никой друг досега, целувал я както никой друг досега, и я обичал както никой друг досега.Толкова бил мил нежен,  грижовен ,всеотдаен ,че тя се чудела дали това е реално или тя сънува.Времето което прекарвали заедно отлитало като прашинка,а времето в което били разделени се точело бавно.Мислели по един и същ начин,искали едни и същи неща говорели едни и същи неща.И двамата мечтаели за едно.Един ден да се събудат един до друг ,да се усмихнат ,да се целунат и той да и направи палачинки,:)най вкусните палачинки които тя някога е опитвала.Никой досега не бил правил нещо подобно за нея.Искали да се излежават цял ден, да се смеят, да си говорят,да правят любов.Любов, а не секс. Тя била неговата богиня ,така я карал да се чуства, като богиня ,усмихната ,красива ,сияеща и единственна.Единственна за него.Единствен той и казвал колко е нежна и красива.Думи които всяка жена иска да чува.Думи, думи, думи...
Това не били само думи,той наистина я карал да се чувства така. Той бил единственния мъж ,който искал тя да бъде спокойна, щастлива и усмихната и давал всичко да бъде така.
Дали мечтата им да са заедно ще се сбъдне някой ден или ще си остане просто мечта???
Съдба!!!