Какво прави една песен жива? Какво вдъхва живот на нотите , думите и гласът в нея?
Кое е това чувство, което те кара да помниш през годините всяка извивка на мелодията да я усещаш жива, кънтяща в сърцето и да искаш да я чуваш отново и отново.
Споменът изпълва душата, времето се връща и услужливо те обгръща в спасителна прегръдка.
Отново съм там, отново с Него. Възможно ли е? Сега - да.! Песента се разлива около нас, между нас, сърцата туптят в нейния ритъм, очите запечатват всеки детайл завинаги.
Песента е красива, покорява сърцата им, нахално определя най-важното място за себе си и остава завинаги там.
Те имат свой живот, различни пътеки, различни мечти, по различен начин ги преследват страдат и се радват, но обща песен.
Тя ги навестява вече само в съня, подава им дружелюбно ръка, събира техните ръце и ги  повежда назад.
 Тя напоява пресъхналите устни, успокоява забързания ритъм на сърцата и като жива вода лекува парещата болка, която също като песента не иска да ги напусне.
Когато нощта си отиде, всичко уж е както преди, но малко по-рещо.
Те се питат кога ще спре да навестява тази дългогодишна тяхна гостенка, а всъщност  тайно се надяват да си остане завинаги там.
И поне още веднъж да я изпеят заедно, наяве с онези  очи, с онези ръце и с онези сърца.
Това прави една песен жива, безсмъртна и толкова красива - споменът за нея и надеждата, че пак ще я има.

Много исках да споделя този мой спомен за песен с вас. Но нали съм си скарана с техниката от два дни се опитвам и чак сега успях. Дано да ви допадне.