...или когато нищо не се върши с желание.


Влизаш в ресторант и някаква свиня ти хвърля меню.Безмълвно ти подава манджите и се държи като президент.
Имаш избор:
-да смачкаш неучтивия сервитьор и да си тръгнеш
-да търпиш такова  отношение.
Аз лично бих избрала първото.
От ресторанта отиваш в някой магазин,където едно момиченце ти фамилиярничи и сумти като я помолиш за нещо.
Отново избираш дали да я поставиш на мястото й или да си замълчиш.
Аз предпочитам първия вариант.
Всеки ходи на прегледи.Е,имаш час за лекар.когато видиш огромната опашка на регистрацията и пълната чакалня и трябва да чакаш цял ден ти се убива всякакво желание да влезеш в кабинета,дори и най-великия доктор да е.
Човек не може постоянно да се разправя за щяло и нещяло.Бива ли да се търпи това?
Е,кажете ми вие как оцелявате в тази вечна борба?