Един ден дъщеря ми ме попита:-Ще умрем ли?-Тя едва сега разбира за трагичното бъдеще на Земята.Разбира се,в малката и главица се върти единствено този въпрос.И тъй като аз се обезмълвих,тя повтори търпеливо въпроса си:-Какво ще се случи с нас?Ще умрем ли?Няма ли да има лед?Той ще се разтопи ли?Ще се удавим ли?-най-точният отговор би бил "не зная",но тя е твърде малка,за да разбере смисъла му.Затова я успокоих.От два дни този разговор се върти в главата ми,както и страшният отговор-не зная.Мисля си-Цялата тази красота,изобилието от животни и растения,в един миг ще изчезне,ще настъпят катаклизми...и всичко това заради глупостта ни!Как може да не правим нищо,как може просто да гледаме промените в живота ни,в облика на синята планета,която скоро няма да бъде синя...ще се превърне в безводна пустиня.Нима ние ще гледаме как това се случва?Един ден всички ние-прахосниците на ресурсите на планетата ще си платим.Ще се молим за капка вода...ще умрем бавно и мъчително.Все още можем да предотвратим това.Аз ползвам енерго спестяващи крушки,избягвам режима на готовност и изключвам компютъра,когато не го ползвам.Не използвам флакони,а специални кристали,изключвам лампата,когато не съм в стаята и изучавам плътността на газовете с надеждата да проектирам уред,който да избави земята от въглеродния диоксид.Какво правите вие за Земята?Как опитвате да я спасите?