така де,изобщо не е любов,по-точно не беше,беше само секс,няколко интересни случки с интересен познат,какво толкова?
първия път с него избягах от даскало,за да "пием кафе",познавах го от седмица и нещо,а и бях със сестра  ми и с приятелка,ама те отидоха за цигари и той веднага почна да ме целува.докато се върнат бяхме в спалнята и бързо ги изгонихме.не го бях правила ака до сега,беше страхотно,а след това той ми даде ключ от тях,да ида и на другия ден.отидох...
не си правех илюзии,че ще стане нещо между нас,прекалено реално мисля,но защо ми стана гадно,когато тръгна с друга?и защо ми беше кофти,когато една приятелка ме попита след първата случка "сега ходите,нали?" а аз отговорих отрицателно?
още се виждаме от време на време "да пием кафе" и знам,че той винаги ще ми опражи настроението,но май вече това не ми стига.чуствам се като магистралка на повикване*(е и той трябва да се чуства така,но все пак...)
когато сме насаме е адски нежен и мил,но пак знам че няма никакви чуства.и аз нямам но защо тогава искам да го прегърна дори в кафенето или като го видя на улицата?
няма начин да излезе нещо,не се обичаме,просто ни е хубаво заедно,но ако има шанс,дали да се възползвам?