Наскоро прочетох едно твое писмо, което ме провокира към   размисъл, а след него се роди този отговор....

     Аз бях теб! Бях настоящето, в което се изгубваше, бях жадуваното утре,  бях  всичко и беше хубаво! Защо свърши? Защото беше прекалено хубаво и затова животът взе реванш. Престанахме да сме различни, или просто не забелязвахме в другия различността,  може би се промъкна умората, умората от многото битовизми, които в началото не забелязвахме.......Постепенно ежедневието се изпълваше с по-малко усмивки, още по-малко разговори; вече не се търсехме, дори  се избягвахме,  за да  не се нараним  от празнодумие  и  неискреност.

     Благодаря ти, че ти върна жаждата в него. Той  стана отново този, когото познавах и когото обичах. Дори и репликите му към мен вече звучат по-свежо, макар в началото да беше трудно да прикрива  извора на новото си настроение. Това да видя отново момчето в него беше за мен щастие. Да не говорим, че  започна да  ми прави  малки подаръци, дребни  глезотийки, които понякога се питах  дали са точно за мен или просто ти не си приела......но добрият шоколад за мен е лекарство, още повече когато е натурален(сигурно ти обичаш този  с подобрителите?). В този ред на мисли, моля те не се притеснявай да отказваш подаръците му!

     С  какво мога да сравня това което правиш за него? Единствено с работата на лекарите в отделение „Реанимация”. Не, не се шегувам!  Нали точно там  животът се връща в човека; нали там се използват  най-новите технологии и техника;  там работят, може би, най-добрите специалисти; и в крайна сметка всички признават, че там някъде последната  дума  има   Бог.  Затова за него ти си ангел.   Изпращам ти тези цветя, в знак на признателност. Защо точно диви теменужки, и защо са „живи”?  Ами той  ги харесва, поне така твърдеше някога, а са живи защото ти заслужаваш само най-доброто!

Какво ще стане с мен?   Аз, аз оставам да се грижа за него, като ....сестра. Моята задача е сравнима с работата в „Рехабилитация”. Незабележим малко труд, но също много важен  за едно пълно възстановяване. Старая се да внасям разнообразие в методите, а такива се намират – кални бани(най-забавната игра за нас), масажи(какви ли не!), сауна(руска най-вече!), тангентор, не пропускам да поръчам космодиск, магнитни наколенки....... изобщо следя  за всяка новост, която може да ни послужи.

     Дали искам да те видя? Не, това не искам. Защо ли? Не искам да видя очите ти, не защото се страхувам от сравнението помежду ни, аз от малка  се научих да приемам различието като даденост, която щом не може да се промени просто се приема. Просто се страхувам от това, че  в твоите очи мога да видя него. От това ще ме боли. Ще боли защото тогава ще зная, че не просто те е притежавал, а е бил твой, оставил е част от себе си в теб и е взел част от теб в себе си......За мен няма място в него.

            
                                                                                             Със симпатия съпругата.

P.S   Забравих да ти отговоря на един въпрос, сигурно се питаш дали още правим любов с него. Не, разбира се, че не можем. Защо ли? Да, да, мъжета са прасета и не им пречи да бъдат едновременно с две жени(че защо само две!) , проблемът е в мен, защото в него виждам   теб. Да, теб. Опитвам се да те изтрия от паметта си, но не успявам и затова се питам не е ли по-добре наистина да те „преживея” като бъда с теб, за да мога да те забравя. Като деца се шегувахме ”Как да те забравя, като не мога да те запомня!” Детска шега, но като се замислиш........

 от интернет