Не е лесно да си жена в мъжки свят, но още по-малко лесно е да си жена-шеф на мъжки колектив! Ежедневието ми преминава в едно безкрайно доказване отново и отново, защото ас съм: 1. на 26 години; 2. Теам-Лидер! Препускани по дълги и скучни срещи, разговори и реговори с още по-скучни лица, непрестанното звънене на телефоните (два мобилни на които съм винаги на линия), строгите костюми в убити тонове, неудобните обувки на воск ток, купищата документи, хора с измамно перфектни маниери, но гнили ценностни системи, безличните хотелски стаи, в които пребивам по-често отколкото в моя иначе пълен с уют дом, вечно-готовият за път куфар,.... Пренебрегвам дом, семейство, приятели, дори любимият човек (а толкова много го обичам!!!)... Липсва ми морето, как искам да се завърна пак, да нахлузя скъсаните дънки, раздърпаната тениска с надпис"Айрън Мейдън", протритите кецове, да разпусна косите си в безпорядък (уморих се от исилието да бъда префектна!!!!) и просто да усетя соления морски бриз...Искам пак да мога да плача, и да се смея, уморих се от служебната пародия на усмивка, уморих се да съм "Желязна"...Уморих се да бъда"затворник в собствената си свобода"...

А волята за власт впива зъби все повече - това ли е  ДЕГРАДАЦИЯТА?!