Днес изпратих моето Слънчице... Два часа вече сълзите ми се стичат тихо и тежко падат навсякъде около мен... Боли, много ме боли! Боли както и преди и най-вероятно винаги ще ме боли.

Страшно е когато толкова много ти липсва човекът, когото обичаш от цялото си сърце. Да, зная, че "само" след седем месеца ще е отново при мен, но много ми липсва. Празнината е огромна и нищо не е в състояние да ме утеши. Тъгувам... много... И за пореден път проклинам късмета си в този живот... защо допуснах да се влюбя в моряк, който е далеч от дома, но... не можеш да заповядваш на сърцето си, то не пита.

Слънчице, много те обичам! Липсваш ми!