Добре, и сега какво след като имап гадже? Най-трудната част с намирането и задържането му е свършена и то изцялои само от теб самата. Сега како се иска? Да изживеете всички хубави моменти от любовта заедно, да се подкрепяте, да споделяте общи цели, да се уважавате и разбирате...Е, и аз така си мислях преди 3 години. В един момент идилията на срещите и изтръпването под лъжичката преминават. Тогава остава приятното усещане от две прости думи:"обичам те". Но, изненада! И те в следващия момент се оказват изчерпани. В моя - случай от мъжката половинка. И от тук нататък започва терзанието. Сякаш попадаш в черна дупка и настроенията ти варират в невероятни граници. В един момент се чувстваш добре, не те интересува и не търсиш подтекст в думите му. В следващия се превръщаш в "психопатка" и тълкуваш всяка втора дума без причина. И защо? Зашото нямаш работа и няма с какво да занимаеш мозъка си. Самонавиваш се и се терзаеш безсмислено.
Един от моите най-големи страхове е, че на старини ще остана без човек на когото да разчитам. Че абсолютно сама ще се изправям срещу несгодите на живота, уморена и преживяла. А, защо са тези терзания, когато до сега се боря сама? Защо трябва да има до мен мъж, а не приятел? Защо пък да се подчинявам на стереотипа?
Ето и извода за мен: не ми трябва съчувствие или подкрепа, достатъчно е да се науча да се чувства, добре в собствената си компания и да не проявявам слабостите на пола, с който съм родена. Неговата най-голяма слабост е емоционалността...