Дневник
Rozali.com » Дневник » Дневник на Вилена » Жената
Дневник на Вилена
Това е моята декларация, моят манифест. Моля те, чуй ме добре и запомни!
Написано на 26 Юли 2008, 11:05 ч.
Аз съм модерна жена:
– изглеждам добре – имам прекрасно тяло и красиво лице,
– отказах цигарите,
– живея “еко” – прилагам всичко, което знам, за да не вредя много на природата,
– храня се здравословно, но и вкусно,
– вълнувам се от мода,
– излизам с приятелки на кафе, естествено!
– грижа се за децата / ни, с много любов
– поддържам дома, доколкото мога (напомням ти да купиш съдомиална и сушилня!)
– готвя, при това никак зле (сам признаваш, че пържените ми кюфтета са
страхотни!)
– ходя на работа и работя много,
– печеля почти колкото теб, често и повече!
– имам книжка и карам добре кола! (нищо, че постоянно ми правиш забележки)
– имам амбиции и не го крия,
– обичам да се ровя в Интернет,
– е, понякога гледам и сериали, с майка ми или майка ти,
– справям се с живота,
така че да, модерна съм!
Знай,
– искам цветя не само на Свети Валентин, 8-ми март или на рождения ми ден,
– искам изненади от време на време – приятни,
– извеждай ме – обичам да съм сред хора,
– говори ми, цял филм направиха, за да ти го кажат, но аз да повторя – говори
ми,
– казвай ми, че съм красива и желана – това ще ме прави още по-красива, а съм
само твоя!
– имам право на своето време за себе си.
Ето, толкова малко искам.
реклама
А давам много обич в замяна!
/Джадала Мария /
Коментари: 7
Виж всички коментари за "Това е моята декларация, моят манифест. Моля те, чуй ме добре и запомни!".
Още от личния дневник на Вилена
Лора Граймс е 14-годишно момиче от Бристъл, Великобритания, което се самоубива, след като е системно малтретиранa в училище от свои връстници.В предсмъртното си писмо оставя стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението и. Аз съм човекът, когото тормозеше като малък. ...
Тъй както в приказките става, в котешка една държава, обвързани с любов голяма,...
Казвам отново край... Затръшвам вратата след себе и ключа захвърлям дори... Този път искам да си повярвам... И как? Като всеки път се връщам при тебе. Не мога повече така... Кой заблуждавам... Теб или себе си? Грабвам душата си под ръка...



