И пак се спирам на банални въпроси ... Какво значи да си обичан ? Какво означава да обичаш ? И ако това е обич , от къде може да си сигурен ? Когато залитнеш , когато почувстваш трепет, желание , амбиция , страст , нежност , доверие, сродна душа , ако щеш .. Обич ли е ? А , когато те наранят ? Когато не оправдаят тези твои начални чувства ? Това обич ли е ? Когато не можеш да се изправиш, да преодолееш болката, тъгата и виждаш , че заради това ти твое състояние нараняваш другия, но не го искаш, ала и нямаш друг избор, нямаш сили .. Това обич ли е ? Не изпитваш омраза, по-точно може би не изпитваш нищо... Мислиш за онова, което е било и искрено искаш да се върне , живееш с това далечно минало и искаш да го направиш близко бъдеще ... Това обич ли е ? Когато мислиш , че всичко е толкова прекрасно, че си срещнал перфектния... срещнал си човекът ..  главно Ч , но попаднаш в пропаст в резултат на неговите постъпки , действия и грешки ... Това обич ли е ? Гледаш го в очите , но после си мислиш за болката и разочарованието и колкото да искаш да не е така , то винаги присъства ..  Искаш да забравиш , да простиш , но всякъш сили не ти достигат , безсилен си от всичките сълзи и продължаваш да се луташ в съмища, кошмари , които рано или късно стават реалност ... Отначало мислиш , че това е просто сън ... и си казваш : " Нееее , това не би се случило!" . После обаче, това се случва и това става истински реален кошмар , не сън ... И ти самия не си го провокирал, било е просто сън , но не .. Уви ! Съня стана реалност, придоби материа и дух ... Това обич ли е ? Гледаш човекът с главно Ч , опитваш се да разбереш, да приемеш, да се примериш в името на добрата кауза , но в очите ти плува съмнение, което когато останеш сам побеждава... и отново си безсилен ... Усмивката отново е счупена .. Питам се има ли спасение ? Или всичко ще е загубено ... Или не ? Това обич ли е ?