Разлагаме се ... но нали животът свършил е , уви!

А как ни се иска да живеем,да бродим, търсим , не да тлееем.

Мравуняка в душата да разровим-да бъдем хора!

В сивата ограда на стената-

видях девойка без глава.

Беше странно-чудновата

някак без да иска тя...

Хората вървяха бързо

сякаш празно беше там.

И не искаха да мислят тя дали е .... или не е.. там

В бидони бели и големи,

сме затворили душата.

Капак сме сложили на чуствата и втасват сърцата!

Не мога аз да чуствам днес-защото нямам карта с памет...

Не мога аз да виждам с теб -защото ти си просто паметник..!

Не си се логнал в тъмнината

и нямаш сигурна парола..

И как ще си спасиш душата -щом пътят е затворен???