Искам да попитам, вас, да попитам живота ...защо ..защо винаги става така?? имах вразка 4 години, разделихме се страдах, боля ме много, загубих смисъла на живота си и първия ден когато се събудих и си казах " Днес е първият ден когато не се събуждам с мисълта за теб, днес аз съм свободна да давам любов на хора, които го заслужават, а не на боклук като теб " и тогава ти го усети...разбра го..като по телепатия и разбира се ме потърси....няма да вдигна, защото ме е страх, страх ме е ако вдигна да не загубя още четири години от живота си.... и сега се опитвам да мисля за хиляди други неща....не знам вече какво да правя..защо се даржа така и после ме търсиш през нощта...защо така става...как да бъда силна ...ще бъда!  Аз вече съм друга..аз уважавам себе си и именно заради това не заслужаваш дори да вдигна скапания телефон..върнах си усмивката и уважението , които ми отне и сега какво ...гадно ти е , няма кой да унижаваш..о горкия ти!!!!!