Защо те обичам?
(на теб любов моя)

И днес се събудих с въпроса "защо". Защо изобщо те обичам? Заради морските вълни и златистата лунна светлина, която се отразяваше в очите ти, първата нощ, когато се срешнахме? Заради сигурността на прегръдката ти? Заради електричеството, което преминава през мен при всеки твой допир? Заради звънкия ти смях и тъмните ти като бездни очи? Заради блясъка в очите ми всеки път, когато чуя гласа ти? Заради допира на устните ти, който ме влудява? Заради начина, по който ме караш да шепна "Обичам те", сякаш ме е страх, че ако някой чуе, ще развали магията? Или заради мълчанието ти, което всеки път ме кара да затая уплашено дъх? Заради студенината, която проблясва като метал в погледа ти? Заради грубостта ти понякога, когато най-малко съм заслужила? Заради това, че никога не чух "Обичам те"? Или заради тази преди мен, която те е наранила и сега искаш да го върнеш на мен? Затова ли те обичам? Незнам... Но сърцето ми трепери като лист, когато си до мен. Затова те обичам... защото всичко мое вече ти принадлежи, както не е преинадлежало на никой друг... Просто защото те обичам...