Трепета, който свиваше стомаха ми на топка цял ден беше нещо невероятно.  Ето, че отново започна театралния фестивал, но сега всичко беше по-различно от миналия. Бях по-уверена в себе си и можех да покажа 100% от себе си . Дългите репетиции , трудностите всичко това беше минало . Страхувах се , че няма да овладея гласа си, но гледах да не мисля за това или въобще за всичко... Чаках с нетърпение да се озова под прожекторите . Последните минути се огледах в огледалото и си казах : " Трябва да успееш Агафя Тихоновна! " . Така се казва моята героиня , главната женска роля. Последните седмици не спирах да мисля за нея и ето , че трябваше да я покажа пред публиката - готова ! Когато стъпих на сцената сърцето ми леко се ускори и после леко затихна ... Вече не ме притесняваше публиката, напротив зареждаше ме . И "Женитба" стана великолепна ... Публиката се забавлява , смя се , пляска , въздишаше. Всички бяхме невероятни , сякаш сме чакали само момента да излезем точно на тази сцена ( репетициите също се провеждаха на сцена) , но тази бе различна , имаше публика ! И отново в главата ми нахлу мухата НАТФИЗ ... Разкрих, че аз наистина мога ... Влече ме и туй то ! И сега аз пак не знам какво да правя със себе си ... Винаги съм искала там ...