От известно време нещата не вървят. Усещам, че се дразня за дребни неща. Неща, за които преди не бих се издразнила. Харесва ми да те глезя, да ставам сутрин да ти правя закуска и кафе, но... Напоследък нещо ми става. Някоя дума или нещо направено не както трябва, дори и това, че само аз слагам и раздигам масата, ме дразни. Ти не си виновен. Вината е във мен, защото незнам какво ми става. Бих искала да ми помагаш повече, а не аз да търча за всичко, а ти да си седнеш пред компютъра, да играеш игра и да нареждаш - направи салата, дай ми чаша. Обичам те и не искам да те изгубя.