Дълъг път.Различни съдби,едни осеяни с тъга,други с красота.Къде съм аз ли?Незнам.Тръгвам с надежда,връщам се със счупени крила.Обичам,вярвам-радвам се на хората.Какво ли получих в замяна?Само горчиви спомени.Кълна се,че искам да бъда щастлива,да съм добра.Да не съдя и да правя по-малко грешки.Защо ли обаче тръгнах в друга посока,и аз незнам.Какво ме облада за да се превърна след края в осиротяла душа?Душа толкоз,дълбока и празна,че едвали ще блесне отново светлина.

Приятели много на маса.Но малко са тези,който подават ръка,плачат с теб,радват се с теб-истински и почтенни.Толкова ли много искам-само малко радост.Ако мога бих си откраднала зрънце щастие.Едвали,обаче то може да се краде.Казват,че те връхлита тъй неочаквано и политаш.Летиш.....и летиш,летиш,докато отново не паднеш и не видиш колко мръсен е целия свят.И въпреки всичко в сърцето ти пак пропълзява малка надежда,че утре живота ще бъде по-красив за мен,за теб и за всички хора по-света.Но несъмнено пътят е много труден.