Дневник
Rozali.com » Дневник » Дневник на захира » Жената
Дневник на захира
за хората и нощите
Написано на 31 Май 2008, 13:18 ч.
Отново е нощ,стоя в дискотеката и наблюдам,слушам музиката и се взаирам в играта на светлините,но тази вечер не ми се танцува,уморена съм и предпочитам да мисля на спокойствие,а музиката е идеалното прикритие.
Тя танцуваше с поредното момче,целуваше го,талкова старстно,а знам че не значи нищо,познавам я.Тя е наранена,но има нужда да е с някой,за да не е сама,толкова отчаяно се опитва да избяга от самотата и от себе си.Когато някой те нарани и предаде любовта ти,болката и разочарованието те променят по различен начин.Тя е изкусителка и всеки път си избира някой за тази нощ и винаги го получава,не се изнтересува дали наранява.А и под влияние на алкохола задръките й съвсем бяха паднали.По рано бившия й с еобади да й каже,че още мисли за нея.Да те поддържат връзка за секс,както и с още няколко.Но в нейните връзки не това беше водещото,тя иамнужда най вече да усеща нечие рамо и прегръдка,някой да я гушне за да повярва,че е щастлива,че е желана,че е красива.Да,така е,но най важното не е обичана и тя го знае и от това боли.Тя никога не е сама,но винаги е така самотна и всички думи,които чува са празни.
Ние сме толкова различни,но имаме много общо.Търсим щастие,търсим път в живота,търсим любов.В нейните очи често има сълзи,а в моите гори студена и дълбока болка.Аз обичам и приемам самотата,а тя се страхува.Често в самотните мигове,откривам отговора на въпросите и път напред,откривам част от себе си.Но понякога хората се стархуват да се вгледат в себе си,защото не харесват това,което ще видят.
Всеки носи маската,на това което иска да бъде и това което иска другите да видят,всеки крие дълбоко слабостите и болките си.А музиката не спира,тя е сякаш фон на живота,с нюанси на радост и тъга.Но понякога маските падат и другите ни виждат "без грим",истински и раними,някой щени утешат,а други ще стрелят в слабото ни място.
Нощта отминава,а утре всичко щее пак като преди,ден като всеки друг.Музиката не спира,а аз вече съм си тръгнала и пътувам в нощта към вкъщи.Тихо е и хладно,азвездите са така далечни,а музиката звучи в мен..........
Още от личния дневник на захира
Поредния тежък ден,работа лекции,чувствам че се изчерпавам,постоянно допускам глупави грешки,толкова съм разсеяна...Чувствам се изтощена,искам просто да чета или да слушам музика,а вместо това гледам безразлично в една точка....искам да плача поне пред себе си,поне за миг да бъда лигла,омръзна ми да...
Не казвай нищо,просто чети..... Времето минава и всеки продължава напред по своя път,нашето остана толкова отдавна в миналото,просто аз отказвах да го приема,заблуждавах се,че още има шанс всичко да е като преди,живеех със спомени и всеки път,когато си тръгвах винаги се обръщах назад с копне...
Сутрин е.Спя и в просъница чувам будилника,подяволите не е будилника,а е звънеца.Днес съм почивка,кой ли може де е по това време.Звъни се втори път,няма как трябва да стана.Отварям вратата и я виждам,приятелка от стария ми клас,с която стояхме заедно в 5 и 6 клас и не сме се в...
