OK, най-добрата ми приятелка е влюбена. Меко казано. От части се радвам за нея, но понякога честно казано мъничко ревнувам.

Нямам право да се оплаквам. Всъщност се радвам, че най-накрая намери някой, който не я използва. Тя беше моята опора, когато се влюбих в сегашният си приятел. Тя изслушваше всичките подробности от ежедневието ни заедно, тя се радваше почти толкова, колкото и аз. А самата тя не можеше да се похвали с успехи на любовния фронт. Както и аз, дотогава. Тя беше човека, който ме изслушваше винаги, който споделяше радостта и мъката ми. Макар, предполагам, тайничко да й е било тъжно, че и тя не е била така.

Сега аз се радвам за нея, макар вече да не ми обръща толкова внимание. Но така е в живота - в един момент трябва да балансираш между партньора и приятелите. Надявам се единствено връзката й да бъде толкова поучителна, колкото и моята. Защото благодарение на нея разбрах какво значат истински изпитания, а не дребни караници като 'ти защо не ми казваш по 100 пъти на ден, че ме обичаш?'. И разбрах какво значи истинска връзка.

Благодаря на приятелят си за всичко, което е направил за мен, че въпреки всичко все още сме заедно. И че е бил до мен, точно когато съм била на ръба на пропастта.

Благодаря и на другата си най-добра приятелка. Надявам се и ти да срещнеш твоя човек.