Писах си с Вальо.Казахме си всичко,което имахме да си казваме (може би).хубави и не толкова хубави думи.Всичко приключи.Нашата вълшебна приказка свърши,но не с хепиенд,а тъжно,недоизказано с неизразени толкова чувства,неизписани толкова неща.История.Нашата история,която нито един от нас двамата не знаеше как ще приключи.Една история водеща началото си от лятото на 2007г.История,която не знаем кога ще бъде написана последната й страница.Има толкова неща,кото не сме си казали,които не сме изживели! А може би никога няма да изживеем или ако все пак някога ги изживеем,то няма да ги изжвеем заедно.

 Всеки от нас трябва да продължи пътя си напред,но въпреки това може да поглежда назад в спомените,без значение,че те ще бъдат толкова болезнени (поне за мен).Аз имам своя предначертан път,път който ме води само напред,а след моите стъпки съдбата издига стени,за да не поглеждам назад и когато се обръщам да не виждам нищо.Но в тези стени винаги ще има по една дупчица и аз ще се взирам в нея за да те виждам.

Ние с теб поотделно гледаме един и същи филм,но понякога превъртаме назад,за да си спомним какво сме видяли и да открием какво сме пропуснали.Аз спирам да превъртам,искам да гледам напред и да видя края на филма,края на тази драма!Направи същото и ти,защото и аз,и ти заслужаваме да бъдем щастливи с други хора.Аз намерих своята половинка,намери и ти твоята,за да откриеш любовта,която двамата с теб не можахме да изживеем.

Пък и кой знае!Може един ден пак да се видим,пътищата ни пак да се пресекат,погледите ни пак да се срещнат и да се докоснат ръцете ни.Но докато този ден дойде,всеки от нас трябва да живее собствения с иживот.

А може и никога да не се видим.Но искам да знаеш,че ще мисля за теб сякаш ти си до мен,че ще мечтая да ме докосваш и целуваш така както само ти умееш.И понякога мислено ще превъртам филма,за да видя отново твоето лице.

 А сега един истински край!!!!Боли ме!!!!!