Чувствам се празна и употребена... Сякаш в душата ми няма нищо, а сърцето ми е спряло забързания си ритъм... Само проклетия навик да дишам ме крепи жива... Но какъв е този живот, когато всъщност всичко в мен е мъртво... Нямам сили дори да се усмихна... И как ще имам след като ти ми взе всичко, когато реши да си тръгнеш... Нарочно или не, ти отне силите ми да виждам очите на другите след теб, да чувам омайните им думи, да усещам нежния допир на ръцете им, да целувам устните им... Да ги обичам! Остави в мен само едно разбито сърце, което едва ли ще мога да събера отново, за да мога да продължа да живея и обичам... Искаш или не аз ти принадлежа - вчера, днес, утре - завинаги! Или поне, докато не реша да си взема всичко обратно, за да започна живота си без теб... А какво ще имаш тогава ти?... Всичко или нищо? Целият свят или две празни ръце?... Едва ли някога ще разбера какво ще си без мен, защото едва ли някога ще посмея да се махна от теб!