Животът казва: "При мене всички по двама са били." А аз го питам за теб, къде си ти? Отговаря ми: "Реши да те напусне, не те обича вече." Аз: "Стига с таз лъжа проклета! Обичаш ли и теб ще те обичат пише в завета! Аз така направих - обичах го, но той не го разбра... Признах му, а той ме изигра!" Животът: "Понякога случва се така. Недей да тъжиш - не е единствен на света! При теб ще дойде друг - готов да сподели твоята любов." "Лъжеш! - изкрещях почти без глас. - Само него обичам аз!" "Не бъди наивна! - изкрещя пък той. - Не може вечно да е само твой! Хайде,бъди герой! Все някога щеше да го загубиш, разбери! Престани с проклетите сълзи!" Усмихна се, в прегръдките си ме пое, докосна ме с най-топлите ръце.. В ухото ми прошепна: "Хайде, бъди свободна като птица и на крилете на щастието отлети!" "Не искам!" "Защо?" "Защото нявга четох, че птиците умирали сами!!!" Посветено на човека, който обичам най-много - Ади!{}