Понякога заспивам с насълзени очи, понякога дълго се взирам в сенките, които се отразяват по голата стена. търся следи останали от това, което беше преди, от времето, когато чувствах, когато изпитах любов, когато очите ми се усмихваха и в тях имаше онова блясъче.
Помниш ли го? Помниш ли как се усмихвах, когато беше до мен...не ти отдавна си забравил, отдавна няма място за мен в живота ти, а дали е имало изобщо...отговор няма.
Понякога заспивам с насълзени очи и ми се иска времето да беше спряло, когато се качих на влака и повече не те видях...а май тогава пропуснах да прошепна, че те обичам и ти си всичко за мен. Пропуснах да кажа "Обичам те Блясъчко"...