Беше вечер и се прибирахме с Нели,седяхме на задните седалки в рейса и си говорехме,за деня,за приятелите.Тогава тя ми каза сякаш на шега,че той си има нова приятелка Марти,познавах я,беше мило и нежно момиче.В мига,в който ми го каза сякаш света ми с есрути,исках да плача,а знаех че не мога и просто се усмихнах,преструвах се,че няма значение,че се радвам за тях......
Да нашата история беше свършила отдавна.Мака че още го обичах.Толкова пъти се събирахме и разделяхме,толкова пъти си тръгах и си казвах,че е завинаги,дакато отново се връщах.Казахме и премълчахме много неща,наранихме се взаимно,а нямаше смисъл.Имахме просто откраднати мигове щастие,на фона на вечните спорове и борбата з анадмощие и двамата искахме да доминираме,но и двамата бягахме от проблемите и се обвинявахме взаимно,вместо да се радваме на любовта,превръщахме всичко в безкраен кошмар.Знам,че се обичахме,още го обичам и дълбоко в себе си вярвам,че и той ме обича,но явно не е достатъчно.Пред мен се е запечатал образът му,очите му,още ме изгарят......
А Нели дори не подозира,каква болка ми причини,тя мислеше,че всичко е отдавна свършило и че сме продължили напред,каква илюзия.Когато си отидох последния път знаех,че е окончателно,не издържах вече,бях се уморила.Тогава си обещах,че никога няма да погледна назад,но беше по силно от мен.
Бях сама и лежах в леглото си и мислех.....отново за него,болката ме прорязваше в сърцето,не можах да заспя отново.Беше тъмно,а звездите на тавана вече бяха угаснали.Беше тихо и сякаш се губех и потъвах някъде,тогава заплаках и в тези сълзи беше всичката болка,която бях таяла толкова време.....
Знаех,че утре ще се събудя и всичко ще е както преди,ден като всички други,че ще се усмихвам,знаех че съм силна и ще го преодолея,но сега бях просто едно момиче,сгушено в мрака,което плачеше.............