Станах днес към 1 и нещо и отново в главата ми какви ли не мисли не нахлуха.Защо ние жените почти във всичко влагаме чувства..?.. Защо неможе да не ни пука за нищо,а не като мен всичко да минава през малкото ми сърце.Понеделник е не ми се излиза дори че вече е 4 следобяд не ми се излиза ще си остана по пижама.Вчера ми дойде пак скапаните боли ...офф защо в този момент несъм мЪж..? Всеки път когато съм в цикъл съм кълбо от различни чувства и емоций снощи например слушах една балада и оп сълзите тръгнаха сами ...имам момче до себе си,но в този миг не се сетих за него,а за "тъпака който не ме оцени" ...а ме сметна за поредната в неговия списък,но майната му.Или си въобразявам или ние винаги си падаме по лошите момчета ...сегашния ми приятел е мил,внимателен,нежен..,Но понякога се сещам за миналия ...знам ли и аз какво ми става. Но само напред лесно няма .Пия си кафенцето слушам си на Преслава- лЪжа е и съм се отдала на пълен релакс ....какво ли не ми минава през главата хихиих страх ме е от мен вече ...