Разпилени чувства, мисли, сълзи дори

Събирам изпадалите листове хартия от земята

Но парченцата от сърцето не мога да открия.

Едни останали по прашния път в търсене,

А други дадени на безчувствени хора.

Къде да вървя сега, къде да търся остатъци от

Пустота и самота, станали същността на моята изстинала душа.

* * *

Път, далечен, мрачен и така непознат

А може би греша...нима не бях там довчера пак сама

Търсейки останала обич в твое лице

Път, кратък, светъл и така познат

А може би греша... нима това е същата улица или просто греша

Търсейки останала нежност в твоята душа.

* * *

любов, тъга, самота....свързани с белезници са сега

любов, от която ще боли и тъга ще се породи.

А след нея идва самота, станала спътница късно вечерта,

Но любов, тъга, самота ще изпитвам отново и на сутринта.

Любов, тъга, самота... отидоха си, когато видях те едва

Любов, от която вероятно пак ще боли, а тъгата ще се възпламени

А след нея за пореден път и чувството на самота

Но любов, тъга, самота ще са винаги ръка за ръка.