Затварям очи и ги виждам - онези красиви люляци, цъфнали навсякъде. Усещам аромата им! Усещам ги с всяка фибра на тялото си. Виждам и онези пчелички и пеперудки, които "измъчват" тези красиви цветя. :) Жужат наляво-надясно и някакси, по свой си начин, допълват тази чудна картина. Толкова красота, че ... чак не мога да повярвам, не мога да осъзная къде съм - в рая ли?! Уханието им е неповторимо - никой парфюм на земята не ухае така... Кара ме да се връщам назад във времето, когато подарявах на учителката си букет люляци и тя им се радваше като дете. Всъщност, май никога не беше пораснала достатъчно. И нас ни научи точно на това - да запазим детското, красивото в себе си.
Ооо, позаоблачи се! Загърмя! Ето и почна да ръми. Това липсваше. Дъжда изми праха по улиците. Намокри косата ми и бях щастлива! Ходех под дъжда, шляпах по локвичките и нямаше по-щастлива в този момент от мен! Ето, че както започна да вали изведнъж, така изведнъж и спря. Останаха чистите улици, капчиците по тревите, цветята, ясното небе...и аз: най-щастливият човек на земята! Тук! Сега! С мокра коса и едно голямо влюбено сърце: влюбена в живота; влюбена в природата; влюбена в цветята...
Една мечта! Мечта, която се сбъдва всяка пролет!