Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на BaDBluEeYeS

Дневник на BaDBluEeYeS

BaDBluEeYeS

 

Публикации в дневника: 35

Коментари към дневника: 148

Повече информация за BaDBluEeYeS

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Любов, 29 Април 2012, 13:21, Коментари: 0

Изчезването на Самаел

Самаел се вгледа в последните слънчеви лъчи,които потънаха зад хоризонта. Бяха и последните,които виждаше. Като на лента минаха всичките мигове, които бе преживял с нея.Всяко докосване, поглед, целувка. Обичаше Я! Боже, колко много я обичаше! И именно, защото я обичаше трябваше да си отиде, защото знаеше , че оставането му може много да й навреди. Реши да тръгне без да се сбогува. Не й каза нищо. Просто не искаше да я вижда да плаче.Нямаше да понесе сълзите й. Тя навярно никога нямаше да му прости, както и никога нямаше да разбере, че раздялата му с нея е най-трудното нещо, което бе правил в... още

Добри новини, 02 Януари 2012, 21:43, Коментари: 0

Честита Нова Година!

Нова година – нов късмет! Така казват хората. Началото на новата година е идеален момент, ако си решил да започнеш живота си на чисто. Странно как точно , докато слушаш как всичко живо наоколо брои последните секунди на отминаващата година, всичко, което ти се е случило през нея минава като на кино лента в главата ти. Само за части от секундата те заливат всички спомени. А някъде там в реалността се чува : „…9,8,7, 6….”. А ти? Къде си ти в тези секунди? Ти…изживяваш всичко случило се, и хубавото , и лошото…. Връщаш се година назад ,когато годината, която сега изпращаш , тъкмо е открех... още

Обяснения в любов, 09 Октомври 2008, 21:20, Коментари: 8

Писмо до баща ми

 Ех,тате,кой е предполагал,че такова нещо може да ти се случи.Само,ако знаех щях да ти кажа всичко,онова,което години наред премълчавах,защото с тебе така и не намерихме общ език.Днес в болницата,докато държах ръката ти исках да ти кажа,толкова много,а задавена от сълзи само шепнех "тате".А ти милваше ръката ми и макар,че не можеше да ми кажеш и дума,ми показа колко много ме обичаш.Тати,помниш ли как като бях малка ми четеше всяка вечер приказки за принцеси,помниш ли как слагаше ръка под главичката ми,за да заспя,помниш ли колко обичаше да ме качваш на раменете си.Аз помня,тате,не съ... още

Приятелство, 04 Октомври 2008, 14:14, Коментари: 2

Крилете

Сякаш беше минала цяла вечност,откакто г-н Огнен бе видял за последно усмивката на г-ца Синеока.Нямаше я от няколко месеца и в малкия апартамен сега му се виждаше толкова празно.Как бе живял преди без нея?Опита се да си припомни,но в главата му напираха само спомени от съвместното им съжителство.Той застана пред снимката,която беше окачена на стената в хола.Загледа се и тъжно добави: -Липсваш ми,дечко!Само как ми липсваш...   Г-ца Синеока бе заминала в командировка по морето,по нереждане на ректора на Ангелската Академия.Ако всичко вървеше по план ,в края на август Огнен тряб... още

Любов, 02 Октомври 2008, 19:57, Коментари: 3

Ден без теб

Стоя и се взирам в последните слънчеви лъчи.Още един ден си отива.Още един ден без теб.Ти си като спомен от друг живот-останало ми е само усещането за теб.Понякога се питам имаше ли те изобщо или просто сънувах.Сънувах ли,че бях обичана или наистина бях? Сега живеем в различни реалности, далеч един от друг,но понякога все още усещам присъствието ти.Затварям очи и си припомням нежността на кожата ти,горещината на целувките ти и старите чувства отново ме заливат.Изминаха години откакто те няма,а сърцето ми все още не те е забравило.Все още част от мен ти принадлежи.Сега си спомням колка малка и ... още

Добри новини, 30 Септември 2008, 13:49, Коментари: 3

Всичко свърши

Алармата звънна точно в 8:45 както всяка божа сутрин от 4 месеца насам.Още един ден предстоеше,още един кошмарен ден,изпълнен със страх и неизвестност.Вече не помнеше кога за последно се бе събудил с усмивка на устните,ама истинска усмивка,идваща дълбоко от сърцето му.Не от ония,които слагаше за пред гостите,колкото да прикрие болката от унижението и обидата,които вече четвърти месец бяха неразделна част от ежедневието му.Че... още

Всекидневни, 04 Май 2008, 17:10, Коментари: 4

Дъждовно

От два дни небето не спира да плаче.Защо ли?Кой го е обидил?Ние хората? Най-вероятно!Понякога сме толкова жестоки към природата,към близките,към себе си дори.Забелязала съм,че има някаква нелепа закономерност.Човек наранява,онова което най-много обича.Не от глупост или злоба,а може би заложено ни е по природа.Дори децата понякога са истински жестоки.Забелязвали ли сте как в радостта си са способни да смачкат някое животинче и да го убият?Щом те,най-чистите и невинни същества,могат да бъдат жестоки,какво остава за нас-големите,натрупали грехове с годините.Тъжно е,но колкото повече се замис... още

Психология, 30 Април 2008, 14:03, Коментари: 6

Размисли на един ангел

Изминаха няколко месеца откакто Самаел изчезна и ежедневието се върна в предишния си спокоен ритъм-гледането на изгрева,обсъждането на първите случайни минувачи по улиците;разходките из града;работата в стола за бедни;вечерите в хола;гледането на стари филми и неизменните коментари за деня.Да, всичко си беше като преди,всичко освен едно,което не обягваше от зоркото око на г-н Огнен.С годините той се бе научил да обръща внимание и на най-малките детайли, и сега виждаше в погледа на г-ца Синеока промяна.В началото,когато я видя за първи път, погледът й му бе направил силно впечатление-тя им... още

Любов, 28 Април 2008, 12:48, Коментари: 5

Нова

Забързана в ежедневието и задълженията си, почти бях забравила за теб.Мислех,че вече си част от миналото ми.Престанах да ти звъня;да пращам глупави смс-и,на които ти така и никога не отговаряше;престанах да очаквам среднощните ти обаждания.Цял месец нищо от теб -ти мълчиш и аз мълча.Нямах какво да ти кажа -ти на мен също.И тъкмо,когато успях да подредя живота си,да внеса малко спокойствие в душата си,ти реши да  се обадиш.Ей така, просто да чуеш как съм и междудругото да провериш как върви любовния ми живот.Ах,колко е глупаво сърцето ми,никога не ме слуша.Докато... още

Психология, 14 Март 2008, 13:33, Коментари: 3

Новият живот е за теб

Този път няма да пиша за себе си,нито за моите герои ангели.Този път реших да напиша нещо за читателите на дневника.От няколко седмици не виждам нищо позитивно,публикувано тук.Всеки е отчаян - от любов,приятели(или липсата на такива),от родителите,от живота като цяло.Натъжавам се като гледам колко нещастни са хората тук.Затова днес, още щом отворих очи,реших,че ще направя нещо за тях.И така започвам... 1.От какво се нуждае човек? - отговорът е прост - от любов!А когато я няма в една от нейните форми изпада в отчаяние.Защо? Това,че един не те обича не означава,че няма други ,които ... още

«Най-нови « 1 2 3 4 » Най-стари»

Новини


РЕКЛАМА

Автори в Дневник Rozali

Хороскоп за деня


Реклама

Топ оферти

Здраве

Той и тя