Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на venito

Дневник на venito

Публикации в дневника: 4

Коментари към дневника: 15

Повече информация за venito

Любов, 08 Октомври 2007, 23:41, Коментари: 2

Среднощен Дъжд

Минава полунощ. През отворения прозорец нахлува влажен въздух, а пронизващия полъх на вятъра обгръща треперещото ми тяло. Студено е. Идва нов ден - още един от многобройните, вечно повтарящи се делници.. Още една седмица, която ще прекарам опитвайки се да свикна с мисълта, че не си до мен... Няма те! Приближавам се до прозореца, а дъждът нежно докосва бледното ми лице. Дъхът ми се учестява. Капките бавно се стичат по бузите ми. Ароматът на нощта опиянява цялото ми същество. Красиво е.... Градът ... още

Любов, 04 Октомври 2007, 16:17, Коментари: 1

Живо тяло, мъртва душа....

Душата ми умря, когато оставиме сама в мрака И надвеси се над мен тъмнината, както нощта над земята. Тялото ми остана живо, сърцето ми продължи да бие, но живота ми ме гледаше пак на криво, а самотата продължи кръвта ми да пие. Лицето ми остана безлично, и тялото ми продължи да диша. Животът ми продължи безцелно, с ЖИВО ТЯЛО, МЪРТВА ДУША!!!... още

Психология, 27 Август 2007, 11:11, Коментари: 10

Душата ме боли...

Чувствалили сте се някога невидими?? Да говориш, а никой да не ти обръща внимание; да плачеш, но никой да не вижда сълзите ти; да крещиш и никой да не чува виковете ти... Боли... Боли да разбереш, че и "вечното" приятелство свършва. От онова приятелство, в което като малки сме се вричали -->" Приятелки завинаги !!" . Сякаш е една стока.. асортимент в магазина- със срок на годност.. Или пък аз съм си създавала илюзията,че съм имала такова приятелство. Лъжи! Лъжи! Лъжи! Тъжно е да знаеш, че нямаш приятели, да няма човек, който те разбира, с който... още

Любов, 17 Юни 2007, 13:22, Коментари: 2

Не Вярвах..

Не вярвах, че те има, но си тук. Така добър, тъй нежен, влюбен, верен. И на земята вече няма друг, защото себе си в теб намерих. Открих отдавна притъпени чувства на нещо нежно, чисто и добро, което се заражда по между ни, като прекрасна птица в стоплено гнездо. Усещам нещо силно. То ме души. Едно красиво сладко чувство в мен! И аз се давам кротко и послушно, на влюбеното си сърце в плен. P.S. За момчето, което никога няма да го прочете....... още