Дневник

Книги

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Дневник на a6kim_a6kim

Дневник на a6kim_a6kim

Публикации в дневника: 7

Коментари към дневника: 18

Повече информация за a6kim_a6kim

Жената, 29 Април 2008, 15:01, Коментари: 8

Да пораснеш

Мило Дневниче, преди няколко дни в компанията, с която се събирам напоследък, видях сина на онази.. Чудех се, дали знае и той за тайната, дали какво му е, а сестра му дали знае? Събрах смелост и се опитах да го извикам няколко пъти да говорим насаме, но отначало много се дърпаше. Останалите ни се смееха и си мислеха, че аз правя опити да го сваля, а той бяга. Но най-сетне успях да го дръпна настрана с помощта на най-близката ми приятелка, която е единствената, на когото разказах болката си. Тя си сваляше едно момче от компанията и веднъж с нас излязоха на разходка само той и... още

Жената, 25 Април 2008, 08:58, Коментари: 1

Да пораснеш

Минаха цели пет години, а ние продължаваме да се тровим с тази мръсна тайна, която все още не е приключила да съществува. Вече има GSM-и и с домашния телефон по-рядко се водят разговорите с "колегата". Веднъж сестра ми успяла да се добере до GSM-a на баща ми и открила номера на онази кучка. Когато отидохме до компютърната зала, й написахме няколко SMS-а по интернет. Малко все пак да я постреснем. Защото с тази изневяра ги е страх и от най-малките деца, които ще кажат нещо за това. И наистина се е уплашила, мамка й :) Но това го разбрах малко патейки си, когато една веч... още

Жената, 25 Април 2008, 08:40, Коментари: 0

Да пораснеш

Мило дневниче, мина вече почти година, откакто тате се завърна тук и всичко затихна. Но докато си мислехме, че той вече няма любовница, скоро със сестра ми усетихме,че сме се лъгали. Той започна да се издава без да иска. Мама беше разбрала коя е онази - една нейна приятелка, която ние много обичахме. Всеки път, когато идваше на гости, ни подаряваше по нещо сладко. Вече не се виждаме с нея, не я обичаме. Не се виждаме и не играем с нейните деца, които са на нашите години. Наскоро започнахме да заблязваме, как татко говори дълго по телефона, няк... още

Жената, 03 Април 2008, 23:14, Коментари: 3

Да пораснеш

Писмата беше донесъл един колега на тате, завърнал се от същия строеж, където и баща ми работи в Русия. Всъщност едното писмо било за съседа от горния етаж, но го нямало вкъщи и колегата предаде и двете на мама. Тя се осъмнила в това, че татко праща нещо на съседа и не й казва. Отворила да прочете и другото.. С това отваряне на един прост плик, се отвори и вратата на сложните неща в живота ни... Вече ти казах какво беше съдържанието, просто забравих да ти изясня ситуацията. Следва продължение ( това са отпечатъци от детството ми, които няма да забравя; и не си мислете,че ма... още

Жената, 03 Април 2008, 23:03, Коментари: 3

Да пораснеш

Докато тя го нарежда, ние със сестра ми слушахме свити в другата стая- всяка на отделен ъгъл и си проплаквахме тихо. Колко е лошо вместо да се чудя каква игра да подхвана с приятелчетата или какво разказче да си измисля за домашното, аз още в 4-ти клас да мисля, какво ще стане с моето семейство. Как се случи това на нас?... Какво ще стане с мен.. Какво ще стане със сестра ми.. Какво ще стане с мама.. Какво ще направи татко.. Как ще се хвърли оная в Дунава, или как ще скочи от покрива на блока си, или какъв здрав бой ще яде от мъжа си когато той научи (предполагам, че е омъжена).. Ко... още

Жената, 03 Април 2008, 22:49, Коментари: 0

Да пораснеш

Мило Дневниче, тате много ми липсва! Да се върне вече! Тук няма ли работа?! Упс...! Звъни се на вратата. След малко ще дойда да ти пиша;) Ураа! Тате ни пратил писмо! По-точно две писма:) Макар, че още вчера се чухме:) Извинявай, Дневниче... Много ми е гадно:( Вчера, след като си те скрих, отидох при мама. Тя извика и сестричката ми и започна да ни чете писмото... Но с яд и през сълзи.. Не писмото, което беше предназначено за нас, което естествено казваше: " Много ми липсвате, обичам ви",... още

Веселие, 02 Април 2008, 08:58, Коментари: 3

01.04.2008:)

Вчера беше първият ми първи април, когато не забравих, че трябва да излъжа някого. (:И то не остана само някого, а няколко и повече:) За пръв път усетих колко е интересно да гледаш, как някой се връзва на една тъпа лъжа. В офиса първо започнахме с колежките да лъжем тази, която отсъства от седмица. Обаждаме се, и: " Мила, утре те очакваме на работа, а и между другото... компютърът ти се скапа." Излъгаха я, че аз съм направила нещо с компютъра й, и че нямам смелост да й се обадя:) Въпреки че очаквах да побеснее, тя напротив, ме повика на телефона и с... още