Дневник

Книги

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Дневник на Po3oBkO_vili

Дневник на Po3oBkO_vili

Публикации в дневника: 13

Коментари към дневника: 28

Повече информация за Po3oBkO_vili

Любов, 04 Април 2008, 02:13, Коментари: 3

Кого искам - и аз не знам

Стана това, от което най-много се страхувах - не знам кого обичам... Дали този, с когото ходя две години(да го нарека Х) или този, на когото разбих сърцето и чак сега - след като го загубих разбирам колко ми липсва и, че още ме обича (да го нарека У)...С Х всичко ми е сигурно, но незнам дали не бъркам любовта или просто съм свикнала с него...А У - не съм с него, но не мога да го забравя и очевидно и той мене - знам - сигурна съм, че той ме обича, а за Х - незнам дали ме обича още или просто не може без мен, просто е навик...Наистина съм в дилема и не мога да опиша как се чувствам... ... още

Любов, 23 Март 2008, 15:28, Коментари: 1

Една цигара време

Цигарата ми гори бавно, а аз седя над отворения учебник, забила поглед в редовете без да чета. Едно дръпване от цигарата - димът запълва дробовете ми без да усетя отровните частички, които се полепят по тях. Чудя се дали наистина човек в щастлив, след като е открил любовта? Дали след време тя не става навик? И защо, когато сме заедно не можем да оценим богатството, което имаме - човекът, който е до нас и ни подкрепя в най-трудните ни моменти, този който ни казва блага дума, когато ни е най-тежко и ни успокоява, когато плачем. Този, който ни дарява с щастие и винаги може да ни накара да се усми... още

Поезия, 23 Март 2008, 14:43, Коментари: 4

До утре

Свещта догаря бавно, наоколо е тихо, ти искаш да остана до тебе още миг... В очите ти внезапно блясва една искра, изчезнала отдавна, но тя се колебае страшно да запламти ли или да угасне. Ти ще повярваш в мен и в любовта си, но трябва времето страха да смаже, а ето, че свещта угасна, "До утре" трябва да си кажем. ... още

Жената, 23 Март 2008, 14:30, Коментари: 5

За майка ми

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам нова. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте. Научих, че е добре да си мил с животните. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта. Научих, че малките неща могат да бъдат най-специални в живота. Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и разбрах, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря. Научих се да вярвам в Господ. Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как пр... още

Любов, 23 Март 2008, 14:01, Коментари: 1

Има обаче такава любов

Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени, ако някой не й подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, масеци, седмици, години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето...Много често завинаги... Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи ... още

Любов, 23 Март 2008, 13:37, Коментари: 2

Искам да знам...

Не ме интересува как искарваш прехраната си. Искам да знам за какво те боли и дали би посмял да мечтаеш, дали би посмял да посрещнеш копнежа на сърцето си. Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш глупак заради любовта си, заради мечтата, заради приключението да бъдеш жив! Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти. Искам да знам дали си докосвал сърцевината на мъката, дали сотаваш отворен след ударите на живота или се свиваш и затваряш от страх да не се повтори болката! Искам да знам можеш ли да бъдеш в болката, моята или твоята с... още

Любов, 23 Март 2008, 13:19, Коментари: 6

Божествената грешница

Как е хубаво пак да усещаш сладка болка във свойта душа и да виждаш в очите насреща светли капчици нежна роса. Ти в игривите ириси вглеждаш се и откриваш във тях любовта, тя за теб е богиня и грешница, но единствена тя е в света. ... още

Поезия, 23 Март 2008, 13:17, Коментари: 1

Недостойни съдии

Кои сте Вие дето съдите живота си аз как живея и от какво да се срамувам, и с какво да се гордея?! Не сте ли Вие тия същите слуги на фалша и лъжата, които бързо се обръщат според завоя на нещата. Не сте ли Вие тия дето затънали дълбоко в тинята със подлости и със рушвети, пълзейки пътя си пробиват. И точно Вие ли се ровите във личните неща на хората със своята нечиста съвест несмеейки да заговорите. Презирам Ви, отрепки жалки, защото Вие се стра... още

Поезия, 23 Март 2008, 13:06, Коментари: 1

Сбогуване

Отивам си. Не ме задържай! Ти търсил си ме цял живот, но само, за да ме загубиш... Оставям те. Не казвай нищо! Ти знаеш,че това е краят на нашата закъсняла среща... Целувам те. Не ме докосвай! Ти знаеш,че ... още

Любов, 23 Март 2008, 13:05, Коментари: 1

Любов

Беше грешна и тежка, със сълзи напоена, беше просто човешка, със години таена... Беше с болка изстрадана, беше с мъка мечтана, беше мит, беше истина, бе небето и ада... ... още