Дневник

Книги

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Дневник на Вилена

Дневник на Вилена

Публикации в дневника: 19

Коментари към дневника: 71

Повече информация за Вилена

Жената, 15 Август 2008, 17:51, Коментари: 5

Ръцете му помнеха

Чакаше я всяка нощ. След онзи нелеп инцидент, когато беше на косъм да изгуби зрението си, тя идваше при него късно вечер и рано сутрин си отиваше. Ориентираше се по това, че малко по-късно започваха визитациите, иначе нямаше как – все още беше с превръзки на очите. Не знаеше коя е и не се интересуваше – вероятно някоя от сестрите. Знаеше само, че никога преди не беше изпитвал нещо подобно, дори в буйните си младежки години не бе имал такива нощи на необуздана сексуална наслада. Даваше си сметка, че част от цялото това очарование, се кри... още

Жената, 02 Август 2008, 19:38, Коментари: 5

Защо е хубаво да си жена?

Никога не ти трябва причина, за да си похарчиш заплатата за рокля/чанта/обувки. Ниският ръст и малките ръце са качество, а не недостатък! По-голямата част от списанията са за жени! Как да не ги купуваш като толкова много хора пишат за теб?! Удоволствието да си небрежна с косата, чието съвършенство ти струва около 100 лв. Винаги имаш основателна причина да закъснееш! Да видиш умилителна... още

Жената, 02 Август 2008, 19:28, Коментари: 4

Сигурно е някаква шега...

Днес ще и кажа, че я напускам, твърдо съм решил. Мислех отдавна да го направя, но все отлагам. Може би защото се страхувам, че много ще я нараня, като знам колко държи на мен. Вярно, че е единствената жена, която ме е карала да се чувствам по този начин. Вярно, че само една нейна усмивка можеше да стопи целият яд и умора, насъбрани през деня. Вярно, имаше време, когато сексът с нея беше като пътешествие да Луната и обратно. Така и не разбрах точно нито кога, нито защо това започна да се променя и някак да се отчуждаваме един от друг. Дали ... още

Жената, 02 Август 2008, 19:15, Коментари: 4

"....до любовницата"

Наскоро прочетох едно твое писмо, което ме провокира към размисъл, а след него се роди този отговор.... Аз бях теб! Бях настоящето, в което се изгубваше, бях жадуваното утре, бях всичко и беше хубаво! Защо свърши? Защото беше прекалено хубаво и затова животът взе реванш. Престанахме да сме различни, или просто не забелязвахме в другия различността, може би се промъкна умората, умората от многото битовизми, които в началото не забелязвахме.......Постепенно ежедневието се изпълваше с п... още

Жената, 28 Юли 2008, 21:04, Коментари: 2

Вятърна молба

Не ме задържай! Аз съм вятър... Не можеш в шепи да ме побереш. Близначка съм на Свободата. Опитай се да разбереш! Посоката си сменям често, променям си и скоростта,... още

Жената, 28 Юли 2008, 20:59, Коментари: 2

Писна ми, писна ми, писна ми.....

Писна ми, писна ми, писна ми..... Започвам да се отвращавам от мъжете напълно и безвъзвратно. Завъдила съм някакви чат познанства с мъже и горе долу всеки ден си казваме по няколко думи. Говоря с тях по човешки и се опитвам да ги изслушвам и разбера какво точно искат да ми кажат и какво е посланието им към мен като човек и жена в частност. Нещо напоследък не мога да ги разбера, нищо че съм чела книгата „Мъжете са от Марс, жените от Венера”. Доста извратено съзнание имат тия мъже. Да не кажа всеки, за да не прозвуч... още

Жената, 26 Юли 2008, 11:05, Коментари: 7

Това е моята декларация, моят манифест. Моля те, чуй ме добре и запомни!

Аз съм модерна жена: – изглеждам добре – имам прекрасно тяло и красиво лице, – отказах цигарите, – живея “еко” – прилагам всичко, което знам, за да не вредя много на природата, – храня се здравословно, но и вкусно, – вълнувам се от мода, – излизам с приятелки на кафе, естествено! – грижа се за децата / ни, с много любов – поддържам дома, доколкото мога (напомням ти да купиш съдомиална и сушилня!) – готвя, при това никак зле (сам признаваш, че пържените ми кюфтета са страхотни!) ... още

Жената, 26 Юли 2008, 11:01, Коментари: 1

ОБИЧ НИКОГА НЕ СТИГА

Ти, който почваш да четеш сега това стихотворение, изпитвал ли си някога за миг... още

Поезия, 07 Юли 2008, 18:27, Коментари: 1

....

Ти пак ме гледаш с ласкави очи и питаш пак :"Боли ли те за нея?". Тешиш ме за разтуха:"Не плачи! Ще я забравиш! Аз ще ти попея!". И аз се стапям в нежния ти глас и аз забравям минали обиди, но милвам теб, а мисля за оназ, която преди тебе си отиде. Тя като теб не милваше така. Тя като теб не можеше да пее. Но аз жадувам нейната ръка и гледам теб, а виждам само нея! Ах, твоята усмивка тъй добра, пред мен света разтваря като книга, но обичта ти- обич на сестра, повярвай, на сърцето ми не стиг... още

Поезия, 07 Юли 2008, 18:10, Коментари: 1

- - -

Сърцето във кристална чаша не разбивай, до дъно не изпивай любовта. Невъзвратимото покълва в съвестта... А времето във своя циферблат от плачещи сърца дъга кове. Приятели не сме на този свят, но трябва ли да бъдем врагове!? ... още