Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на Laura Nek

Дневник на Laura Nek

Публикации в дневника: 47

Коментари към дневника: 48

Повече информация за Laura Nek

Любов, 20 Януари 2008, 16:59, Коментари: 3

Игра на криеница

Веднъж в едно ъгълче на земята се събрали всички човешки чувства и качества. Когато Скуката се прозяла за трети път, Лудостта предложила да играят на криеница. Интригата повдигнала вежди и се учудила що за игра е това. Лудостта обяснила, че един от тях си затваря очите и брои до милион, а през това време останалите се крият. Последният, когото открият, започва да брои отново. „Едно, две, три.. „ – започнала играта Лудостта. Зад най-близкия камък край пътя пръв се скрил Мързелът. Вярата се издигнала в небесата, а Завистта се спотаила в сянката на Триумфа., който пък се изкатерил до върха... още

Красота, 20 Януари 2008, 16:00, Коментари: 0

Kрасотата-порок,прищявка или привилегия?

Вчера прочетох за втори път една от любимите ми книги: "Портретът на Дориан Грей" от Оскар Уайлд. Обичам да си препрочитам книгите. Защото всичко ти прави едно впечатление, когато се сблъскаш с него за първи път. И съвсем различно, когато вече си придобил някакъв опит след това. И понеже там сюжетът се върти именно около красотата и младостта, се запитах какво е красотата- порок, прищявка или привилегия? А младостта? Красотата може да бъде преди всичко едно много относително понятие. Защото всеки я разбира различно. Но неизменно може да определим красотата като два вида- външна и вътре... още

Любов, 14 Януари 2008, 18:14, Коментари: 1

Приказка за малки и големи

Красиви думи и фалшиви усмивки,дори Луната сякаш блести с фалшивия блясък на суетата.И всичко е някак измамно красиво,топи се в мъглата от страх и самота.А погледите се впиват безмилостно,тържестващи над греховността на плътта.И вятърът завихря отново в кръг разпиляните си спомени..Студено е.Мракът обгръща с безпощадната си пелена всичко наоколо.Времето като че ли е спряло.Звездите светят с изморен блясък. В далечината се прокрадна писък.Познат писък.Сякаш зов за помощ.Единствената останала птица моли за прошка.Осъзнала грешките си,тя не може да се примири с тях и не спира да плаче.При ... още

Любов, 14 Януари 2008, 13:02, Коментари: 1

Дай ми време

Времето-само то понякога може да ни спаси от горчивите спомени за една любов,която се е наложило да преодолеем..Моля се-за време..За да отмие и моите спомени и да имам силата да кажа:"Аз продължавам!"...Защото е ужасно трудно да проявяваш воля и старание,когато чувствата не са избледнели..Моите грешки се забиват в душата ми като пирони.Моята любов към теб е истинска.И какво от това?!Дните си минават и аз все повече си мисля,че е по-добре въобще да не те чувам и виждам,защото усещам как започва да става по-лесно..Макар че образът ти и гласът ти така са се впили в душата ми,че се чудя могат ли и... още

Приятелство, 13 Януари 2008, 14:23, Коментари: 3

Добрият Приятел

Добрият приятел ще плати гаранцията,за да те извади от затвора...Но истинският приятел ще седи заедно с теб,казвайки:"Прецакахме се,но пък се забавлявахме!":)Гордея се,че съм твой приятел!Трябва да прочетеш всичко надолу до последното изречение и не прескачай! Разбрах,че.. Животът е като тоалетна хартия.Колкото си по-близо до края,толкова по-бързо минава. Разбрах,че.. Трябва да сме благодарни,4е Господ не ни дава всичко,за което го молим. Разбрах,че.. Парите не могат да купят класа. Разбрах,че.. Малките ежедневни неща,които ни се случват,... още

Любов, 05 Януари 2008, 20:18, Коментари: 0

Вярвам-нещо оптимистично:)

Вярвам, че отдавна вече не се уповаваме на вярата. Но и вярвам, че имаме нужда от нея. Вярвам, че не сме загубили вярата си напълно. Вярвам в днешния ден. Вярвам в красотата на мига. Вярвам в музиката на тишината. Вярвам в слънцето и луната. Вярвам в звездите на небето. Вярвам, че там им е мястото. Вярвам, че свалените звезди губят блясъка си. Вярвам в очите, които пронизват. Вярвам, че гласът е прозорец към душата. Вярвам в думите. Вярвам в това, което ми нашепват вълните. Вярвам, че няма по-прекрасно от това да се носиш като вятър над земята. Вярвам в надеждата. Вярвам, че винаги има някой, ... още

Любов, 31 Декември 2007, 01:04, Коментари: 4

Хората се променят

Защо си причинявам това? Не спирам да се питам. Не спирам да се чудя… Май наистина съм мазохистка. Сигурно изпитвам някаква наслада да се самонаранявам. Не е възможно просто да се мразя толкова… Обичам да пиша. Хората трябва да се обичат. Човек трябва да обича себе си. Обичам ли се? Кого обичам въобще? Показвам ли достатъчно обичта си? Не мисля. Или поне не на правилните хора. А дали наистина я оценяват, когато я показвам? Искрено се надявам. „Не съди по себе си за другите”. Е, благодаря ти много! За искреността, ама ме заболя! Ти виждаш в очите ми много неща. А виждаш ли, че ме боли, че се из... още

Поезия, 30 Декември 2007, 10:56, Коментари: 0

Улицата на любовта

Знам, когато те няма до мен във нощта, аз умирам, превръщам се във прах.. Но дали ще повярваш на мойта сълза, или всичко ще рухне от страх? Звезди в небето и Луната блести... Аз съм сам... А ти не си... И тихо в мен сърцето още шепти- теб те няма и боли... Стрелки препускат и времето не спи, а миг далечен си ти... И искам силно както преди да милвам твоите коси! Ти сега си със него- аз зная това. Забрави ме вече, нали? Но аз ще те чакам все така на улицата на ... още

Литература, 30 Декември 2007, 10:25, Коментари: 2

Съвременната "Приказка за стълбата"

"Приказка за стълбата" не е просто "фейлетон", както я определят. Тя е и фейлетон, и притча, и пиеса- всичко в едно. Тя е "приказка" за нравствените устои на личността и за моралната деградация на човека. Днес става все по-трудно да определиш какво значи морал. Може би затова е и още по-трудно да спазваш такъв. А морални, нравствени принципи- съществуват ли изобщо? Животът наистина е едно колело, което не спира да се върти. И човек няма как да не си изгради елементарни принципи, за да оцелява. Всеки сам преценява за себе си кое е достатъчно морално, кое се вписва в т.нар. "норми на общ... още

Всекидневни, 28 Декември 2007, 20:36, Коментари: 2

Искам

Искам да се върна назад във времето, искам да не се чувствам толкова пораснала и отговорна, искам да си върна свободата да обичам и да бъда обичана. Сега не намирам смисъл в нищо. Сега всичко ми е тъпо, рутинно и смешно. Не ме радва нищо истински. Не чувствам кръвта във вените си. Сякаш вегетирам... ... още