Дневник

Rozali.com » Дневник » Дневник на захира

Дневник на захира

Публикации в дневника: 36

Коментари към дневника: 54

Повече информация за захира

Обяснения в любов, 27 Януари 2008, 22:11, Коментари: 1

Мисли в нощта

Дълъг ден,най сетне е вечер.Мога да се оптусна,да си пусна силно музиката и да помисля за днес,за вчера,за живота-грешките и успехите.Толкова изживени и споделени мигове,а сега накъде?Всичко,което правим се отразява по някакъв начин на бъдещето,а ако сме допуснали грешка,ако сме наранили някой или себе си,можемли да поправим нещата или понякога е твърде късно.Обръщам с еназад и мисля,но колкотъо повече си спомням осъзнавам,че всичко вече е минало.Толкова е далечно,сякаш е илюзия.Не мога да поправя грешките,а и да можех искам ли,има ли смисъл?Мисля си за хората,с които по... още

Обяснения в любов, 27 Януари 2008, 22:07, Коментари: 1

Белите рози

И тази вечер доиде на брега,седна на скалите и се загледа в морето,погледа й леко се носешепо вълните,сякаш искаше да погледне по повърхността.Беше много изморена,целия ден обикаляше насам натам и трябваше да свърши доста неща.Но да гледа морето винаги я отпускаше.Около брега скалите бяха високи,горе имаше пътека,но тя бе твърде тясно и човек трябваше да внимава....... Някога в града живеело едно момиче,в малка къща с бели рози около оградата.Те били нежни и крехки и ухаели неуловими.То всякасутрин ставало рано,поливало розите,носело вода от кладенеца,премитало... още

Обяснения в любов, 27 Януари 2008, 22:06, Коментари: 1

Път

Забързана и уморена, се скимам из града, ръка протягам в мрака и търся топлина. Зловещо ме гледат уличните фенери, а луната бледа, наднича с тъга, улиците са покрити с лед, от съседната кръчма гърми музика и ехтят пиянски викове, на прозореца на една къща ме гледат зловещи зелени очи, едно коте стой и се слива с нощта, и сякаш иска нещо от мен, а аз нямам какво да му дам. Сядам рейса до прозореца и долеп... още

Обяснения в любов, 24 Януари 2008, 23:50, Коментари: 6

През стъклото

Зима,вечер и отнова сняг вали, гледам през прозореца с тъга, спомени прелитат-търся топлина, а не я намирам. Колко е студено и как няма нищо,което душата ми да стопли. Мислите ми скитат с вихрушката и некъде навън те търся пак, а в този мрак, нищо не виждам, нищо не усещам, няма я луната, няма звезди, а мислиш ли за мене ти? ******* Не мога да спра да чувствам, на мега да спра да изгарям за теб, ... още

Обяснения в любов, 23 Януари 2008, 23:55, Коментари: 4

За снежинките и хората

Днес като вървях по улицата и валеше сняг усетих,че има нещо вълшебно и красиво в снежинките,толкова се нежни,крехки и искрящо бели,а щом се докоснат до земята се превръшат в кал.Мислите ми се отнесоха и си представих,че съм снежинка нося се над света,летя безгрижно и просто наблюдавам света.Забързани и заети хора,които сякаш са се изгубили из навалицата и лицата им нямат черти.Всеки със своите грижи и проблеми,мечти и разочарование.Всеки се стреми да е като другите,толкова са еднакви,че даже са облечени еднакво.Наоколо мъгла,но сякаш се е просмукала и в хората,направила ги е студени и бездушн... още

Коледа, 20 Януари 2008, 17:40, Коментари: 1

Спомени

Тъжна луна морето огрява, и с нежна светлина наднича в тъмната ми стая пак, а в мислите си още нося онзи бряг и онова море, изпълнено със толкова щастливи мигове, вечерните раходки по брега, гледах вълните една по една, как идваха и си отиваха, а ти вървеше до мен и се усмихваше, и нощите в града и тях ги помня, как танцувахме и сякаш музиката преливаше през мен, усещах топлия вятър и гледах играта на светлините, ... още

Коледа, 17 Януари 2008, 23:28, Коментари: 1

На брега мисли.....

Вечер на брега на океана.Усеща се топлия бриз и соления мирис.А на брега стои едномомиче.Вятъра тихо и разказва,къде е бродил,а вълните й нашепват за танца на пъстрите рибки,за морските перли,погребани на хиляди мили под повърхнстта,и красотата на русалките.Тя идва на брега,когато е самотна,тъжна или ядосана.Тази вечер и ядосана.Очите й казват всички,в тях гори огън и проблясва зловеща зелена светлина.Кръвта й гори.Тя знае,че не се е справила,а е можела много повече.И това я ядосва.Тя винаги иска повече,да даде най доброто и да се справи най добре,във всичко,с което се з... още

Коледа, 14 Януари 2008, 00:03, Коментари: 0

Мрак

Мисли,толкова много, забиват се в мен като кинжали, думи толкова празни.... А през прозереца гледам и нищо не виждам, шум на коли и трамваи, и хора вървят и се разминавам, така забързани и безразлични, и така студени и егоистични, светът е вечен маскарад, звездите сякаш гледат отгоре и тъжно се смеят на тази човешка комедия, а в студа момиче самотно плаче и търсим пламък светлина, да стопли нейната душа. ******** ... още

Коледа, 01 Януари 2008, 17:23, Коментари: 0

Самотната ездачка

Ден като всеки друг,сред полята отново препускаше сама самотната ездачка.С гордост и достойнство,тя беше върху черния си кон и яздеше все напред.Никой не знаеше къде отива,но тя никога не спираше,никога не се оглеждаше около себе си,за нея животът бе един и същ.Светът беше разделен на хищници и жертви,а тя се носеше между тях с вятъра,тя беше като вятъра сякаш тои беше част от душата й,вечно скитаща и търсеща и никога в покой.Тя не бе създадена да живее спокоино и на едно място,тя бе родена да се скита по света,своя и чужда навсякъде и никъде.Беше сутрин и залезът огрява... още

Коледа, 31 Декември 2007, 15:06, Коментари: 0

Слънце сред дъжда

Пясъка във шепи се стича, а със всяка песъчинка си отива един миг, звездите светят тъжно, над спокоиното море, вълна след вълна в неспирен бяг, в търсене на мечтания бряг, но къде е тои,а ти? ****** Луната зад облак се скри, вятъра в клоните стене, сянка изчезна в мрака, ти си отиде от мене, тихо навън заваля, а аз затворих след теб, не погледнах вече назад, а капките по прозореца се стичаха, стъпките да... още