Дневник

Книги

Валентинки

Rozali.com » Дневник » Дневник на захира

Дневник на захира

Публикации в дневника: 32

Коментари към дневника: 41

Повече информация за захира

Литература, 14 Юни 2008, 18:41, Коментари: 1

Бяг

Знаеш ли понякога така искам да избягам от всичко,от ежедневието,което сякаш е безкрайно,от хората,от себе си. И къде ще отидеш? Не зная,някъде по света.Ще бягам с вятъра,ще летя с мечтите си,ще танцувам с вълните.Но знам,че колкото и да бягам,по малките пътечки встарни от пътя никога не мога да избягам от себе си и да спра да бъда,това което съм.Но в тези малки ежедневни бягства откривам интересни неща,понякога скрити встрани и сякаш незабелязани от никого.Понякога хората сме твърде забързани,за да се огледаме.Понякога просто не виждаме или не искаме... още

Жената, 31 Май 2008, 13:18, Коментари: 2

за хората и нощите

Да,хората умеят да се престуват. Отново е нощ,стоя в дискотеката и наблюдам,слушам музиката и се взаирам в играта на светлините,но тази вечер не ми се танцува,уморена съм и предпочитам да мисля на спокойствие,а музиката е идеалното прикритие. Тя танцуваше с поредното момче,целуваше го,талкова старстно,а знам че не значи нищо,познавам я.Тя е наранена,но има нужда да е с някой,за да не е сама,толкова отчаяно се опитва да избяга от самотата и от себе си.Когато някой те нарани и предаде любовта ти,болката и разочарованието те променят по различен начин.Тя... още

Всекидневни, 27 Май 2008, 21:56, Коментари: 7

Танц

Животът това е поредица от мигове.Всяка сутрин се събуждам и всяка вечер заспивам,а между тях преживявам хиляди неща,виждам неща,които ме радват и натъжават.Понякога пред очите ми като на лента преминават спомени,горчиви и сладки.... Сети се за онази вечер в дискотеката.Беше тъмно,а светлините се плъзгаха наоколо,музиката беше силна,а аз стоях на дивана.Протегнах ръка и отпих от чашата,после запалих цигара и гледах разсеяно как дима се носи и образува старнни и неясни фигури.Исках да танцувам.Станах и отидох на дансинга,а той дойде при мен,приятелят на Х.Танцув... още

Поезия, 28 Април 2008, 22:30, Коментари: 3

История

Беше вечер и се прибирахме с Нели,седяхме на задните седалки в рейса и си говорехме,за деня,за приятелите.Тогава тя ми каза сякаш на шега,че той си има нова приятелка Марти,познавах я,беше мило и нежно момиче.В мига,в който ми го каза сякаш света ми с есрути,исках да плача,а знаех че не мога и просто се усмихнах,преструвах се,че няма значение,че се радвам за тях...... Да нашата история беше свършила отдавна.Мака че още го обичах.Толкова пъти се събирахме и разделяхме,толкова пъти си тръгах и си казвах,че е завинаги,дакато отново се връщах.Казахме и премълчахме много неща,наранихме се в... още

Поезия, 26 Април 2008, 11:28, Коментари: 0

Есенни листа

Стаята е празна.Тъмно е и тихо.На скрина стоят вазите с цветя,едната е пълна с лалета,а другата с рози.По пода са пръснати навсякъде сухи листа.Времето лети,сякаш вчера той и подари тези цветя,сякаш вчера още го обичаше и бяха щастливи.Но това вчера отдавна бе отминало.Още пазаше цветята и живееше в спомени.Сега ги погледна и реши,че вече е време да събере листата и да почисти.Идва момент,в който е време да заличиш следите и образите от миналото и да продължиш напред.Листата бяха събрани,цветята бяха изхвърлени,спомените бяха заключени. Всичко ненужно трябва да... още

Всекидневни, 21 Април 2008, 23:02, Коментари: 0

Преструвка

Вратата се отвори и тя влезе.На първата маса стояха приятелките й,с който много отдавна не се бяха виждали,имаха толкова да си говорят.Погледа й с еплъзна наоколо и тогава го видя и той също я видя-беше гаджето на най добрата й приятелка и беше с друга,държаха се за ръце,как беше възможно.Той стана и отида да я поздрави,нямаше как да се престори,че не я е видял,би било твърде лицемерно.Поздравиха се и размениха фалшиви любезности.Толкова преструвки......Той се преструваше,че всичко е нормално и че тя не е най добрата приятелка на бившата му,с която дори не бе имал смелос... още

Поезия, 06 Март 2008, 17:24, Коментари: 1

Помниш ли.....

Навън е мрачно, седя на прозореца, потънала в топли, далечни и сладки спомени. Ти помниш ли, онези летни вечери, край брега на морето, полета на птиците и прекрасните залези, ти помниш ли, как вървяхме вечер покрай брега и нашите безкрайни разговори и щастливите безгрижни усмивки, толкова ли беше отдавна, толкова ли сме различни сега, кажи приятелю,ти помнишли? Сега всичко е далечно и всеки своя път е по... още

Всекидневни, 04 Март 2008, 19:35, Коментари: 1

Пролетен ден

Обичам тези топли пролетни дни,слънцето грее,подухва лек вятър.Обичам деня ми да започне с чаша кафе,да се облека,гримирам.Когато времето е толкова приятно предпочитам да ходя пеша.Бях решила да си търся обувки и обикалях из центъра,в колко магазини влязох,докато си харесам и все нямаше моя номер или цвета,който исках и накрая си намерих-идеалните високи,черни,заоблени,с панделки отстрани,направи се влюбих в тях.В началото дпкато свикна ми бяха малко неудобни,но трябва да ги разтъпча и ще свикна.Приятно е да мислиш за себе си,да се поглезиш или просто да наблюдаваш света около себе си!... още

Жената, 28 Февруари 2008, 23:04, Коментари: 3

Жената

Пусни музиката и я гледай как танцува в тъмнината,тялото й е осветено от приглушена неонова светлина.Тя се носи като сирена с музиката,движенията й са хармонични,тялото й е гъвкаво.Очите й излъчват топлина,в тях гори огън,който те изпепелява.Те са зелени и дълбоки като морето и какво се крие в тях не знаеш.Когато се усмихне изгрява нов ден и слънчев лъч осветява и стопля всико,когато е тъжна сякаш мъгла пада над света,нейния гняв е като буря,помита всичко по пътя си.В нея има всички нюанси на дъгата,така неуловими един след друг се сменят.Тя танцува и в нея се сливат вси... още

Музика, 27 Февруари 2008, 22:44, Коментари: 2

Мисли

Вечер,една отворена врата чака някъде да я затвориши да спрат мислите.Навън е топло,а в мен студено,мрачно,мислите скитат с вятъра по пустите нощни улици,какво търсят не знаят,къде ще отидат.Не затваряй вратата,пусни ме да вляза,знам че трябва да си тръгна.Сянка броди без следа и отново някъде звучи тъжна песен,път напред и толкова изминати улици зад мен,миналото е като отделено от бездна,аз ли съм това момиче,не ми казвай,не искам да знам........Аз съм просто странник,изгубил своя път....В какво да вярвам,за какво да мечтая,мъгла сякаш ме отделя от света,бавно край мен ... още